Много ми харесва това усещане.

Въпросът е, доколко ще го допуснеш.

Дали си готов да излезеш от схемата, да излезеш от рамките на своето мислене, да кривнеш от пътя на логичното.

Изненадвам се, колко е трудно да излезеш от лоното на познатото, на изпробваното, на обичайното. Защото е по-лесно да тръгнеш по утъпканите пътеки. По-удобно е…

В удобството и лекотата се крие клопката винаги да останем това, което сме.

Защо се спирам на това ли?

Защото това “допускане” показва доколко сме в състояние да правим промени в живота си. Дали смятаме за възможно да отслабнем, да сме здрави, щастливи, че ако искате и богати.

В този случай става въпрос за няколко линии на лист хартия, но сигурно има и много други възможности да променяме погледа си за нещата.

Ти как търсиш възможност да излезеш от пътя на обичайното?