Връщайки се назад във времето, усещам чувството си за безсилие, което ме беше обзело. Нещо като карма, като съдба – приемаш и се предаваш. В един момент все едно вдигаш ръце и си казваш: “Ами това е, не мога нищо да направя, явно при другите може и да се намери решение, за мене няма”… Това е дъното, по-надолу няма.

И може би точно това е най- болезнената мисъл за много хора, които многократно са опитвали да отслабнат, а всъщност още повече напълняват. Човек си мисли – накъде повече? А все има накъде.

Здравето ти се пропуква като огромна пукнатина в стъкло – просто усещаш как всеки момент ще
изпращи и всичко ще се разлети на парчета.

Независимо дали вярваш или не, но точно в тези моменти, ни се пращат хора, знаци или случки, които да ни помогнат да се отблъснем от дъното.

Важното е да престанем да се питаме “Как?, а да се хванем за “Знам, че ще стане!”. “Как” идва после, когато вече сме повярвали, че ние можем да постигнем това, което искаме.

Аз съм благодарна на тези хора и случки в живота ми, които ме доведоха до този момент – тук и сега, просто защото повярвах, че е възможно. И знам със сигурност, че помагайки на другите, помагам както на себе си. Припомням си своят път дотук,

знам че вътрешното ни състояние може да промени външното. Много повече от формулата: “Повече движение, по-малко храна”. Ще отслабваш докато прилагаш формулата. А после?

Ако усетиш силата на вътрешната си енергия, няма да зависиш от временни условия ( има храна, няма храна), а от следването на интуицията си, езика на твоето тяло и емоции. Когато се нучим да си станем Номер1 в живота, да се храним осъзнато и да следваме душата си, фокуса не е само в храната , диетата или движението, а в начина, по който живеем. Започваме да усещаме значението на съзнателните и подсъзнателните си избори, тайните механизми по които се водим, нашата енергия. И всеки може да избере своите крачки по пътя – няма правилно и неправилно. Има най-правилното за себе си. ​